На 19-ти ноември отбелязваме Световния ден за борба с детското насилие. Но, за да бъде тя успешна е необходимо да се акцентира не само върху ролята на държавните институции, но и върху тази на гражданското общество. Нетърпимостта на обществото спрямо проявите на насилие над дете е важна превантивна мярка.

От една страна са родителите, на които се пада най-отговорната част, но от друга сме ние - страничните наблюдатели. Не бива да си затваряме очите пред насилието. Вярно е, че рискуваме да си навлечем неприятности, правейки забележка на някоя майка за това, че се държи безобразно с детето си. Всъщност хората на Запад не биха й го спестили, но тук смелчаците са малцина.

Според данни, изнесени от Национална мрежа за децата, и базирани на направено по темата проучване показват, че повече от половината запитани родители (61 процента) не биха ударили шамар на детето си с възпитателна цел. Хубаво е, че над половината българи не биха посегнали на детето си, но остават едни, съвсем не за пренебрегване, 39 процента, които будят тревога. Според тях има крайни кризисни ситуации, които изискват твърда ръка и това е единственият начин за справяне с малчугана. Проблемът е, че понякога невинното пошляпване се превръща в системен тормоз. Възможно ли е амбицията ни да се справим отлично като родители да ни изиграе лоша шега и да ни превърне в неосъзнати насилници? Родителството не е лесна задача и както се казва в една реклама, детето не идва с наръчник. Често майките и бащите са поставени пред истинско изпитание. Въпреки това незнанието, неумението в никакъв случай не биха могли да оправдаят неуместно използваните похвати във възпитанието на един малък човек

Физическото насилие е може би едно от най-лесно разпознаваемите, но то не е единственото. Не само шамаросването може да увреди психиката на хлапето. Законът за защита на детето дефинира насилието като физическо, психическо, емоционално, сексуално. Подигравателното отношение, дискриминацията, обидата е също вид насилие. Всяко едно от тях нанася непоправими щети в психичното и здравословното състояние на детето. Видовете не биха могли да се степенуват, защото, когато говорим за насилие, звучи някак нелепо да кажем кое е по-малко вредно от друго. Всеки от тях е достатъчно лош, добър просто няма.

Все повече ни потрисат случаи на агресия между деца, изумява ни жестокостта, на която са способни. Вместо обаче да цъкаме с език при всеки подобен случай, по-добре да се замислим къде е причината. Дали тя не е у дома? „Изследване на „Алфа рисърч” от 2011 г., чийто фокус е специално домашното насилие, показа, че всеки трети, който насилва, е бил насилван. Много организации казват, че моделът се затвърждава. Трябва да бъде прекъснат този порочен кръг на гнева. Основното, което е необходимо да знаем като общество е, че наистина насилието поражда насилие. Оказва се, че насилието над деца е престъпление не само над тях самите, но и над всички нас, защото възпитава в агресия. И отговорност носим всички ние.