Синем Решад или Сиси, както всички ние я наричаме, е доброволец в СдружениеБРТИМ. Тя е една от най-активните и дейни млади хора, с които организацията ни работи. За да мотивираме новите доброволци и да дадем възможност да сподели с повече хора какво мисли за работата си като доброволец, решихме да й зададем няколко въпроса и сме много благодарни за откровените отговори.

              Надяваме в това интервю да  проличи позитивното й и отдадено отношение  към  доброволчеството и желанието, с което тя участва във всички наши инициативи, насочени към младите хора.

Сиси, моля те да се представиш с няколко думи.

Здравейте. Аз съм Синем Решад и съм абитуриентка от паралелка с японски език в СУ “Васил Левски”, Русе. Доброволка съм в Сдружение БРТИМ от около 4 години. Освен това работя като аниматор и като цяло съм леко… шарен човек.

Как избра Сдружение БРТИМ? Какво те накара да се присъединиш към доброволците на организацията?

Проявих интерес, честно казано, от скука. В гимназиален период не участвах в извънкласни дейности. Когато се запознах с организацията и разбрах, че мога да бъда част от екипа и да помагам, ми прозвуча перфектно. Сега, когато се върна назад във времето, съзнавам, че това ми решение е помогнало в моя личен живот, за което заслугите са на приятелите ми от екипа на БРТИМ.

Как се чувстваш като доброволец? Това, което правиш, носи ли ти удовлетворение?

Определено. Преживяла съм много с тези хора. Минали сме през тежки работни дни, които са водели до високи успехи, както и хубави и приятни спомени чрез екскурзии и разходки, което ни направи не само добър екип, а близки приятели, които ще помня дълго време.

За две поредни години ти беше избрана за Доброволец на годината на Сдружение БРТИМ. Считаш ли, че доброволческата ти работа ти помага в училище и в живота?

Много Ви благодаря! Да. Представяла съм си, че ако малката Синем беше ме видяла в тази ми светлина, в която се поставих чрез доброволчество, би се почувствала горда. Преди бях леко засегната от пубертета, неориентирана и хаотична. С всяка събота, която посещавах офиса на Сдружение БРТИМ, усещах, че самата аз инстинктивно приемам нова форма и ставам по-добра. Оценките ми не бяха винаги отлични, но винаги покриваха моя стандарт, което беше по-важно. Моето его се пренастройваше и сега съм горда и все още се шлифовам със страст. От друга страна фактът, че съм в помощ на някого или дейностите, които върша са оценени, са ме карали да се чувствам пълноценна. Когато разбера, че някой в нужда се е възползвал от подкрепата ни, без значение как: с информация, финансово или чрез разговор, е много важен знак за мен. Да сме хора би трябвало да бъде наш приоритет. Е…, единството, което не се е променило, е че съм си все така хаотична.

Какво от доброволческата ти работа оценяваш най-високо? Разкажи ни за най-ярките ти спомени от конкретно събитие или случка.

Най-високо ценя приятелското отношение, с което ме обграждат колегите от екипа на Сдружението. Винаги се отнасят с мен и останалите доброволци с търпение и внимание. Обучиха ни да се справяме с трудности и ни мотивираха да бъдем по-добри хора, а работата си я чувствахме повече като забавление. За мен това е най-важното. За спомени, от друга страна, мога да говоря цял ден. Обожавах да рисувам плакати за ежегодните кампании за борба срещу трафика на хора. Тези кампании достигнаха до много незнаещи деца и показа, че такава тежка тема би могла да се разбере и по по-нестандартен и в същото време информиращ начин. Правехме дреболии като украса за Коледа или дребни мартенички, които продавахме с благотворителна цел. Харесвах екскурзиите и разходите. Бяхме в Румъния, в околностите на Русе и просто разглеждахме и се забавлявахме като деца. Но лично най-ярък спомен ми остави беседата в Пленарна зала. Тогава се бяхме събрали, за да покажем резултатите от нашата кампания и за мен това беше доказателство, че нашите дела се отразяват не само в цифри и графи, а в истински хора и съдби. Разбира се, такива моменти тепърва предстоят.

Какво според теб би мотивирало повече младежи да правят добри дела от добра воля?

Младежите сме като водата, приемаме всякакви форми. Повлияваме се от авторитетите/кумирите си и променяме ценностната си система. В днешно време интелектът, човечността, интерферентността и естествено бунтарството ни преобладават. За да се вършат добри дела не е нужно да е професионално или официално. Мотивацията за каквото и да е идва по различен начин и по различно време, нормално е. Но аз лично искам да  предизвикам всеки млад и възрастен, който иска да помогне, да бъде част от група от хора, съмишленици, изпълнени с ентусиазъм и енергия. Сигурна съм, че БРТИМ ще помогнат и на вас и ще направите един голям LEVEL UP в живота си. Аз опитах и сега съм с 10 пъти повече знания и опит, а не всичко се научава в училище, нали така?