Разговор с Мая Михайлова, управител на Сдружение „Български трансграничен институт по медиация“, за натрупания опит, новата посока на БТИМ и хората, които дават смисъл на работата.

Сдружение БТИМ има зад себе си 17 години история, десетки реализирани проекти, международни партньорства и работа с общини, образователни институции, неправителствени организации и социални услуги. През последните години сдружението навлезе в нов етап – разшири експертната и стопанската си дейност, създаде устойчива мрежа от клиенти и партньори в страната и все по-целенасочено насочи натрупаната експертиза към подкрепа на социалните услуги.

За това как опитът се превръща в увереност, защо практическото знание е толкова важно и как една неправителствена организация може едновременно да следва мисия и да мисли за устойчивост разговаряме с управителя на БТИМ Мая Михайлова.

Вие сте управител на БТИМ от две години, но връзката Ви с организацията започва много по-рано. Какъв беше Вашият път дотук?

Моята връзка с БТИМ е от близо 15 години. Присъединих се като доброволец по проекти, а постепенно поех направлението „Политики за развитие“. Участвах в разработването и реализирането на проектите на Сдружението, отговарях за доброволческите инициативи и имах възможност да бъда част от различните етапи в развитието на организацията. Медиатор съм от 2008 г. и с времето осъзнах колко много това е повлияло върху начина, по който работя с хората. Медиацията ме е научила да изслушвам различните гледни точки, да търся какво стои зад една позиция и да не бързам с оценката. Тези умения ми помагат и като експерт, и като ръководител.

Затова поемането на управлението през 2024 г. беше естествена следваща стъпка, но и голяма отговорност. Когато познаваш историята на една организация и знаеш колко хора са допринесли за нея, не искаш просто да продължиш започнатото. Искаш да му дадеш възможност да се развива.

БТИМ има зад себе си десетки реализирани проекти. Какво остана след тях?

Много повече от изпълнени дейности и отчетени резултати. Проектите ни помогнаха да изградим административен и експертен капацитет, да създадем партньорства в страната и чужбина, да проучим различни модели и да адаптираме добри практики към българските условия. Още през 2009–2010 г. проучвахме чуждия опит в образователната медиация и бяхме сред организациите, които работеха за нейното налагане у нас. БТИМ беше сред пионерите и при въвеждането на подходи на възстановителното правосъдие при работа с деца. Създадохме и първия в Русе контактен център за деца и родители при развод или раздяла.

Днес гледам на този период като на време, в което сме изграждали основата. Натрупаното знание не е останало в приключилите проекти. То е част от експертизата на организацията и днес.

Каква тогава е голямата промяна през последните години?

Не бих я нарекла промяна на посоката. По-скоро намерихме нов начин да развием създаденото. Проектите имат начало и край, а нашият стремеж е натрупаната експертиза да работи устойчиво. Затова развихме стопанската си дейност и разширихме професионалните услуги, които предлагаме. Днес работим като обучители, супервизори и консултанти, извършваме мониторинг, подпомагаме разработването и подобряването на документация, организираме професионални събития и участваме като експерти в инициативи на наши партньори. Най-важното за мен обаче е друго – създадохме мрежа от социални услуги, общини и организации, с които работим устойчиво. Те се връщат към нас и ни препоръчват. Това е много по-важен показател от броя на отделните дейности.

Стотици професионалисти преминават през обученията на БТИМ. Какво искате да получат от едно ваше обучение?

Нещо, което могат да използват. Хората в социалните услуги имат нужда от достъпна информация, конкретика и практическо приложение. Не искаме участникът да си тръгне само с презентация и теория. Затова предоставяме практически материали, модели, инструменти, примерни документи, алгоритми и казуси. Използваме ситуации от реалната работа, защото понякога една идея, която можеш да приложиш още на следващия ден, е по-полезна от десетки страници теория.

Но практическата приложимост не означава компромис с професионалната обоснованост. Следим научни източници, нормативната рамка и професионалните стандарти. Достъпно не означава опростено. Научно обосновано не означава непременно сложно и неразбираемо. Мисля, че именно връзката между двете е една от силните страни на нашата работа.

Откъде идва увереността, че този подход работи?

От обратната връзка и най-вече от доверието. Редовно питаме участниците как оценяват обученията, какво им е било полезно и от какво още имат нужда. Положителните оценки ни радват, но и ни задължават да продължаваме да се развиваме. Все по-често нови организации достигат до нас чрез препоръка от хора, с които вече сме работили. Имаме участници, които се връщат към обученията ни, и партньори, които ни търсят за различни форми на подкрепа. Не твърдим, че знаем всичко. Когато не знаем нещо, проверяваме, проучваме, консултираме се. Това също е част от професионализма. Мисля, че хората оценяват честността и усещането, че когато се обърнат към нас, ще се отнесем сериозно към въпроса им.

Вашите академии за ръководители вече се превърнаха в традиция. Защо избрахте да инвестирате точно в ръководителите на социални услуги?

Защото качеството на една социална услуга в много голяма степен зависи от начина, по който тя се управлява. Ръководителят ежедневно носи отговорност за екипа, потребителите, качеството, нормативните изисквания и развитието на услугата. Трябва да взема трудни решения, а понякога няма с кого да обсъди собствените си управленски колебания. Академиите се родиха именно от тази необходимост. Те не са просто обучение, а пространство за професионален обмен, менторство, споделяне на опит и създаване на контакти.

През август предстои третото издание на Лятната академия, а интересът към кандидатстването тази година надмина очакванията ни. За мен това е знак, че постепенно създаваме не просто поредица от инициативи, а професионална общност.

БТИМ е неправителствена организация, която все по-активно развива стопанска дейност. Не се ли сблъскват тук бизнесът и обществената мисия?

Не мисля. За мен устойчивостта е начин да запазиш свободата да следваш мисията си. Една неправителствена организация не трябва непременно да чака следващия проект, за да бъде активна. Ако има експертиза и предлага качествени професионални услуги, тя може да създава собствен ресурс и да го инвестира обратно в каузите, които смята за важни. Именно стопанската ни дейност ни позволява да организираме и безвъзмездни инициативи – Академиите, безплатни уебинари, менторска подкрепа. Тя ни дава възможност да развиваме и фестивала „Пътеводител на доброто“, който тази година проведохме за трети път. За мен няма противоречие между това да мислиш предприемачески и да имаш обществена мисия. Важният въпрос е за какво използваш създадения ресурс.

Как искате да изглежда БТИМ след пет години?

Не си пожелавам непременно да бъдем най-големите или най-успешните. Искам да бъдем организация, която хората разпознават като надежден и полезен партньор. Да останем достатъчно близо до практиката, за да разбираме реалните проблеми, и достатъчно любопитни, за да продължаваме да учим. Да разширяваме общността около БТИМ, да привличаме нови експерти и партньори и да имаме свободата да експериментираме с нови идеи. Аз самата все още уча като ръководител. Максималист съм и понякога това не е лесно нито за мен, нито за хората, с които работя. Но вярвам, че високите изисквания имат смисъл, когато не забравяме, че зад резултатите винаги стоят хора.

След пет години бих искала да погледнем назад и да кажем не просто, че сме пораснали, а че сме останали полезни. Защото в крайна сметка това е най-важната оценка за работата ни.