На днешния ден през 1948 г. Общото събрание на ООН приема Всеобща декларация за правата на човека, в която за първи път на едно място са описани правата, чиито носител е всеки един човек. Декларацията е преведена на 375 езика и диалекта, което я превръща в най-превеждания документ в света.

Потребността от подобен документ, който ясно посочва основните човешки права, най-силно се усеща след разкриването на престъпленията срещу човечеството, извършени от нацистите в Германия по време на Втората Световна Война. В ООН се взема решение да се оформи декларация, в която да бъдат упоменати всички изконни човешки права

Главна роля в изготвянето на декларацията играе канадецът Джон Питърс Хъмфри. За председател на Комисията за правата на човека е назначена съпругата на американския президент по това време Елинор Рузвелд.

Подписаната на 10 декември 1948 г. Всеобща декларация за правата на човека е един от най-важните документи на Организацията на обединените нации (ООН) след края на Втората световна война. Документът посочва принципите, които и до днес имат огромно влияние по света – принципите на човешкото достойнство, свободата, равенството и братството. Основната част на Всеобща декларация за правата на човека конституира правата на индивида (правото на живот и отхвърлянето на робството); съдържа индивидуалните политически и граждански права; отнася се до свободата на религията, убежденията и изразяването; записани са социални, икономически и културни права.